Мислене с нулева сума и “Нулевата коалиция”

В Теорията на игрите и в икономическата теория съществува понятието "игра с нулева сума". Това е математически модел на ситуация в некооперативна игра, в която печалбата или загубата на стойност за всеки участник точно се уравновесява със загубите или печалбите на останалите. С други думи, ако съберем всички печалби и извадим всички загуби, сумата ще бъде нула. Характерно за този вид игри е, че печалбата на един води непременно до загуба за друг. Съществуват и игри с ненулева сума, при които печалбата на един играч не означава задължително загуба за друг.

Мислене с нулева сума

Реалният живот не е игра, но в човешките отношения често се проявява т.нар. мислене с нулева сума. При този начин на възприятие светът се вижда като арена на жестока конкуренция, където печалбата на един непременно е за сметка на друг. В контекста на играта, при ограничени и фиксирани ресурси, това действително води до ситуация с нулева сума. Но в реалния свят човекът не е индивидуалист по природа, а социално същество. Човешките взаимоотношения са оформени от социалната еволюция  на основата на сътрудничество и споделяне, а не на безмилостна конкуренция.

Въпреки че повечето хора възприемат света като място с ограничени ресурси, това не води автоматично до мислене с нулева сума. Дори при недостиг, хората са склонни да споделят с онези, които са в неравностойно положение – деца, възрастни, хора с увреждания и др. Това споделяне не се възприема като загуба. Когато ресурсите намалеят катастрофално, не се поражда мислене с нулева сума, а по-скоро нагласа от типа "краят на света", в която няма победители.

Откъде тогава произлиза мисленето с нулева сума и какви са неговите корени? По мое мнение това е сравнително нов феномен. Последните 300 години на ускорено развитие създадоха усещане за неизчерпаеми ресурси. Европейските заселници в Америка са изправени пред привидно безкрайни възможности. Едновременно с това индустриалната революция във Великобритания отключва икономически подем, който вдъхва вяра в непрестанния прогрес. Именно в тази среда на изобилие възниква концепцията за "Американската мечта" – убеждението, че ресурсите са неограничени и всеки може да успее чрез труд и изобретателност.

Но именно бурното технологично развитие и т.нар. "съзидателно разрушение" допринасят за нов мироглед: "Победителят взема всичко". Това е класическа проява на мислене с нулева сума. Не липсата на ресурси, а разширяването им и създаването на нови предизвиква това мислене. Например индустрията с търговия на лед изчезва с появата на хладилника. Пишещите машини са изместени от компютрите. Така "съзидателното разрушение" и идеята за тотална победа формират възприятието, че успехът на един неминуемо вреди на други. Глобализацията и новите технологии ускоряват този процес.

Определени идеи, свързани с идентичност и социална справедливост, също допринасят за популяризирането на този тип мислене. Те създават образът на жертвата – маргинализирани групи по пол, сексуална ориентация или етнос, които според идеологията са потискани от доминиращи мнозинства. Според това схващане, доминиращите печелят несправедливо, а жертвите губят и трябва да бъдат компенсирани. Това отново е мислене с нулева сума.

Нулевата коалиция

Нарастващото социално неравенство и утвърждаването на мисленето с нулева сума като норма предизвикват реакция от страна на мнозинството, определяно като "доминиращо". Много хора от широките слоеве не се чувстват привилегировани. Това ги кара да възприемат света като арена на загуби и печалби, в която самите те са губещите. Според тях печелившите са глобалистите, елитите, либералите, мигрантите и т.н. Така възниква движението MAGA с лидер Доналд Тръмп, който през 2016 г. изненадващо дори за самия себе си печели президентски мандат.

Първоначално политическите и икономически елити не осъзнават напълно случващото се. Постепенно обаче разбират, че пред себе си имат устойчив процес. На изборите през 2024 г. зад Тръмп вече застават не само масите с мислене на губещи, но и част от елитите, мотивирани от логиката на пълното доминиране. Така се оформя своеобразна "нулева коалиция" – обединение между тези, които се чувстват ощетени и тези, които търсят тотална победа. Общото между тях е именно мисленето с нулева сума. За съществуването на такава коалиция обаче е необходим общ враг, който пречи и на едните, и на другите и който да ги обединява. В тази роля влизат чужденците – канадци, мексиканци, европейци, азиатци. Най-сериозният "враг" се оформя в лицето на Китай с неговите търговски практики, субсидии и валутни манипулации.

Нулевата коалиция е интересен феномен. Дали ще бъде устойчива и как ще се развие, предстои да видим. Аз лично съм скептичен към сегашната и форма. Но когато мисленето с нулева сума се превръща в културен фон, дори невъзможните съюзи стават възможни. Нулевата коалиция или „коалицията на загубилите“ се появи не защото реално всички губят, а защото всеки се страхува, че някой друг може да спечели твърде много.

Едно е сигурно: мисленето с нулева сума ще продължи да съществува и дори да се засилва. Това създава възможност за появата на по-зряла и рационална нулева коалиция в бъдеще.